Пушекът – инструмент за неформално възпитание

Да чуеш експертно мнение по темата за неформално/информално образование днес вече не е нищо екзотично, а напротив, много модерно, интересно и най-вече ще получиш висока оценка за своя интерес . Ако потърсиш в интернет пространството можеш да откриеш цели документи, доклади по темата, а вероятно ще го намериш и като образователна специалност в някой университет. Много вероятно е да попаднете на сериозен спор дали е правилно да се нарече образование или учене. В някои статии и публикации ще намерите термина аформално образование/учене. Не ми говори нищо (не успявам да вляза в крак с модата). Даже стигаме до там, да намерим и публикации от учени, които ни споделят, че неформалното образование/учене е метод от формалното образование и когато се използва с педагогични и социални техники е в полза на учениците. Връзката с неформалното образование с думички като надграждане на капацитет, мултиплициране на ефектите от прилагането му, социална отговорност, креативност, адаптивност, промяна и т.н. не притеснява никого, а просто създава силно впечатление, че говорим за модел на работа, който ще спаси света. За да затвърди посоката на работа, много общински и държавни институции финансират подобни дейности, а чрез своите екипи на външни/вътрешни оценители дават оценка на идеи на формални/неформални сдружения, групи и организации. Политическите документи и становища написани в полза на неформалното образование/учене са стотици и от тях може да видите, как те се мултиплицират и стават все повече и все по-неясни. Ползвах вълшебната думичка. В този увод мога да напиша много „вълшебни” думички, които биха звучали красиво и много възможно някой да ги разбере и да ги приложи на практика…

 

Някъде из България, в планината, часът е 23:35. Шест човека вървят в колона тихо по пътеката. Тя е стръмна и на места минава много близо до дерето. Светлината на евтините китайски челници осветява дървета и храстите. Вървят близо два часа и раниците вече им тежат страхотно. Пътеката се вие през боровата гора, чиито аромат се освобождава от дробовете на шестимата за да дишат спокойно, напредват сравнително бързо. Тъмно и тихо е в боровата гора. Дивите зверове се събуждат и започват своята борба за живот. Тази нощ някой от тях ще станат храна на други, някои от тях ще оцелеят и ще продължат напред, защото това е дивия живот – борба за оцеляване. Групата продължава напред и капчици пот се стича по челата им, подават си бутилка с вода в движение и продължават. Те знаят, че спрат ли, губят своята цел. Крачка по крачка вървят напред, всяка стъпка отеква в главите им като камбанен звън, но не спират. Умората става все по-голяма, раниците започват да тежат все повече. Искат да дойде края и да приключат този преход. Уморени са. Чуват се тежки стъпки близо до тях. Спират. Някой върви към тях … кой, защо, как … въпроси нахлуват в главите им. Не виждат никой до тях, срещу тях… стъпките започват да ги обикалят. Групата притихва в очакване на атаката срещу тях. Невидимият идва за тях. После настава тишина. Този, който и да е, ги подмина и не ги видя. Шестимата продължават. Чака ги още много път. Гладни са, жадни са, уморени са … продължават да вървят. Вече влизат в буковата гора, те знаят, че наближават своята цел. Водачът изважда своя компас и намества азимута, сравнява с картата и се усмихва уморено – там сме и посочва с ръка посока през гъстата гора. Продължават напред. Те знаят, че някъде там ги очакват други като тях – хора, преминали същото изпитание за безстрашни мъже. Хора със силна воля и остър ум, хора калени в премеждия и трудности, изградили своя суров характер из горите на България. Опитва се да превали, прокапва, пада атмосферното налягане – идва дъжд. Групата се подготвя за дъжда, но не спира. Пътеката започва бавно да се спуска надолу. Групата спира за секунда, през суровите им лица се прокрадва лека уморена усмивка – те са у дома. Съвсем скоро ще влязат в тяхната гора. Продължават да вървят. Радиостанцията пропуква тихо и се чува неясен глас. „Сиера, Чарли, 1”, „Сиера, Чарли, 3” и после затихва. Близо са, но все още неясно се чува викащият глас. Продължават. Изведнъж водачът подава сигнал „Стой”. Групата замръзва на място. Не разбират какво се случва… усещат миризма, толкова позната и толкова далечна. Успокояват се. У дома. Мирише на пушек и аромат на чай от мента. Вече е 2:45 през нощта. Някой се е сетил за тях, знаел е, колко ще е трудно и колко имат нужда от малко чай. Някой се е сетил да запали огън в огнището, да сложи вода и да запари чай. Те продължават и виждат отблясъците на огъня, а ароматът на пушек е толкова силен, че в мислите им идват спомени от преди, а очите им се пълнят със сълзи. Те са били на мястото на тези, които ги чакат тази нощ и не са си легнали. Те знаят …

Огънят пречи да виждаме в тъмното, но в гората се появява бледа светлина на прожектор, а само преди минути успяха да чуят сигнала през станцията, макар и лош без достатъчно ясно да разберем, че Siera, Charli, 3 си идва след тежко премеждие. Те са! Макар и тъмно се виждат ясно очертанията на червените им униформи, светещите им челници. Първо излиза Христина, уморена, мълчалива и успяла, след нея веднага стъпва внимателно Румяна, уморена, усмихната и успяла, крачка след нея е Николет, с поглед на млада сърничка, усмихната и успяла. Храстите се разбутват и се поява Стела, уморена, весела и успяла. Малък интервал и излиза Борислав, уморен, весел и успял. Последен пристига Владимир, с песен, уморен и успял. Всички са тук и всички са успели. Храстите се отварят и излиза седмият човек, облечен в лилаво, усмихната, щастлива и успяла. Тя е просто една жена отдала се на това да бъде част от тази битка за доброто. А късно през нощта тези, които запалиха огъня и чакаха своите другари вече са спокойни и щастливи, че всичко е наред. Ники, Диди, Биби …….

Шестимата:
Христина Венциславова Младенова (Хриси) – 11 год.
Румяна Михайлова Караманова (Руми) – 12 год.
Николет Явор Громова (Нети) – 11 год.
Стела Александрова Милева (Стели) – 10 год.
Борислав Венциславов Младенов (Боби) – 7 год.
Владимир Дончев Дончев (Влади) – 4 год.

Лидер:
Една жена или мъж, които и да са те.

Атакуващият таралеж
Безименен

Историята е художествена измислица и всяка прилика с действителна лица е съвпадение и не може да бъде истина.

Те – 6-мата и техните приятели, няма да чуят увода в началото на този текст, но ще научат много повече за живота от всички пишещи сложни думички, извеждащи сложни изводи. А техните лидери ще направят света по-добър, защото няма да спрат за минута да вярват в своето обещание, да работят за бъдещето на света. Пушекът е инструмент за неформално възпитание.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *